Нова Загора иска да диша, защото зловонието продължава вече 12 години

На вниманието на: Широката общественост

Вносител на каузата: Инициативен комитет "Нова Загора иска да диша"

Валидност на каузата: 31.12.2026 00:00:00

Повече от десетилетие зловонните миризми са част от всекидневието на Нова Загора. 12 години в града мирише. На моменти нетърпимо. Толкова са и годините, в които новозагорци водят битка в името на иначе естественото човешко право – да дишаш чист въздух. В основата на тези битки продължава да бъде Кремена Петрова, която създаде и Инициативния комитет „Нова Загора иска да диша“. След десетилетие на битки, протести, сигнали, размяна на писма с питания и отговори до институциите картината може да бъде описана с една дума и тя е абсурд. Защото нищо не се е променило ни на йота. Градът продължава да мирише сякаш е помийна яма, централата за биогаз продължава да работи (въпреки решенията на съда), Кремена Петрова не спира да подава сигнали и да търси отговори. Не се отказва, въпреки институциите, нежеланието да бъдат предприети нужните мерки в защита здравето на хората и дори въпреки апатията на самите тези хора, които често предпочитат някой друг да им свърши работата. 
Битката на Нова Загора за правото да диша продължава. Въпросът е кога най-накрая ще се увенчае с успех.

Началото

Началото е веднага след откриването на инсталацията за биогаз през 2014 г., когато започва да мирише. Кремена Петрова и други хора започват да подават сигнали. Идват на проверки от РИОСВ, в резултат на което централата прави някои промени, но те са твърде малки и крайно недостатъчни. И когато става ясно, че зловонието продължава, новозагорци внасят подписка в Общинския съвет, при кмета и в РИОСВ. През юли 2015-а следва втора подписка. И след като зловонието не спира, а институциите продължават да имитират дейност и реално да не правят нищо, се ражда Инициативния комитет „Нова Загора иска да диша“. Първият протест е през септември 2017 г., на него се събират близо 800 души, които отиват пеш от центъра на града до края, където е централата за биогаз. Следват сигнали до всички възможни институции включително и до Европейския парламент, където ИК внася петиция.

В целия хаос от институционални безумия и липса на воля да се реши казусът има и нещо положително. Тъй като сигнали подават не само от „Нова Загора иска да диша“, но и от селата Труд и Царевец, където също има подобни централи, то Министерството на здравеопазването възлага на Центъра за оценка на здравния риск и на националния консултант проф. Вихра Миланова да направи проучване и представи становище. А то е категорично – миризмите вредят на здравето. Зловонието води до депресия и гняв, нарушава когнитивните способности, да не говорим, че провокира хипертония и уврежда дихателната система и дори няма да споменаваме начина, по който се отразява на малките деца, бременните и хората с хронични заболявания. 

В края на септември 2020-а новозагорци протестираха и пред сградата на РИОСВ в Стара Загора. Поискаха да се видят с директора и експертите и за пореден път да поставят въпроса за нуждата от чист въздух. Институцията, на чиято фасада пише „С лице към хората“ остана затворена. Поредният абсурд. 
И така до настоящата 2026 г., когато битката на Кремена Петрова продължава.

Сагата с новозагорската централа за биогаз

След множество проверки и административни и наказателни производства РИОСВ - Стара Загора прекрати регистрационния документ на „Енерджи-2“ ООД по Закона за управление на отпадъците (ЗУО). Това е една от най-тежките административни мерки, които могат да бъдат наложени по този закон, а се налагат, тъй като са установени нарушения.

Решението на РИОСВ бива обжалвано. Тогава идва ред на съда. На 31 юни 2026-та Административният съд в Стара Загора потвърждава, че прекратяването е законосъобразно, но в същото време отменя предварителното изпълнение. Всъщност, съдът не отрича, че централата е извършила нарушения, но отменя изпълнението, защото РИОСВ издават предписание без мотиви, а не е работа на съда да посочва такива. Административният съд подчертава, че съществуват достатъчно механизми, които Регионалната инспекция може да използва, за да предотврати нарушения на законодателството. 
„Например, могат да наложат принудителна административна мярка, за което ние се борим“, казва Кремена Петрова. 
Решението е обжалвано пред Върховния административен съд, където производството продължава. 

„След съдебното решение поставихме въпроса дали са налице основания, за да бъде приложена административна мярка по чл. 158 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС). Това е механизмът, който законът предвижда за предотвратяване или преустановяване на увреждане на околната среда, но към момента Министерството на околната среда и водите (МОСВ) отказва да приложи тази мярка“, разказва за перипетиите Кремена и пояснява, че според министър Росица Карамфилова-Благова отнемането на регистрационния документ е по-тежко наказание от принудителна административна мярка. 

А защо „Енерджи -2“ не затвори, докато не си реши проблемите, е въпрос, на който няма отговор. Всъщност, повечето въпроси, свързани с централата за биогаз в Нова Загора и зловонието от нея, което трови новозагорци десетилетие, са без отговор, или получават отговори - маглявини. Трудно може да откриеш смисъла им, още по-малко да усетиш, че институциите наистина работят за хората. 

Само през 2025 г. от Нова Загора са подадени 77 сигнала, въз основа на които са извършени 39 проверки. Дотук добре, не е добре обаче, че повечето от проверките са не в деня, в който са подадени, а дни и дори седмици по-късно. Миризмите не са постоянни обаче и смисълът е да има проверка, когато някой подаде сигнал. Странно е и това, че при 37 от проверките, хората, подали сигнали са поискали да присъстват. Само на една проверка е поканен човекът, подал сигнал, а при друга е имало представител на община Нова Загора. И в двата случая е установено, че има зловоние. При всички останали такова няма. Това е причината Кремена Петрова да поиска проверка на цялостната дейност на РИОСВ.

Един казус, три населени места, различни решения

Казусът е наистина един – в Нова Загора и в селата Труд, Пловдивско, и Царевец, община Мездра, хората страдат от централи за биогаз. За село Труд проблемът е решен, тъй като през 2020 г. централата е затворена. И тук възниква резонният въпрос – защо за един казус, свързан с инсталации за биогаз, в село Труд е приложена принудителна административна мярка, а за „Енерджи 2“ в Нова Загора и за село Царевец не е.

„Поставих въпроса чрез депутатско питане. Татяна Султанов от „Продължаваме промяната“ и Димитър Найденов от „Демократична България“ отправиха въпроса към министъра на околната среда и водите. Интересното е, че отговорите не са публикувани на страницата на Народното събрание, каквато е традицията. Дадени са на ръка на народните представители. Оказва се, че Народното събрание определя отговорите като класифицирана информация. По Закона за достъп до обществената информация поисках отговорите от НС, оттам получих отказ. Все пак от МОСВ ми предоставиха отговорите. Да уточня, че бях поискала да бъде заличено всичко, което е класифицирана информация. Единствено заличени бяха имената на депутатите, задали въпросите и на централата в Нова Загора“, разказва за поредните недомислици и автентични абсурди Кремена Петрова.

Накратко от отговора на министър  Росица Карамфилова-Благова става ясно, че всеки случай се разглежда индивидуално. С това Кремена е напълно съгласна, но нещо друго я разочарова. И то е обяснението, че за село Труд има становище на здравния министър (в този период министър на здравеопазването е проф. Костадин Ангелов, между другото новозагорец). В него той препоръчва на министъра на околната среда да бъдат предприети действия за прекратяване дейността на централата. И точно въз основа на това писмо то се случва, а целта на наложените мерки е да бъде опазено здравето на хората. 

Това е обяснението, но истината е малко по-различна. Още тогава Кремена Петрова иска от РИОСВ преписката за принудителното затваряне. В нея е и писмото от здравния министър, в което той съобщава, че има множество сигнали за Нова Загора, Труд и Царевец и трябва да бъдат предприети мерки по ограничаването и ли прекратяването на действията на централите в тези три населени места.

Това налага поредния сигнал до министъра на околната среда и водите. В него се иска да бъде извършена пълна индивидуална преценка по член 158 от ЗООС, да бъдат обсъдени всички доказателства, събрани през годините, а при наличието на законови предпоставки да бъдат предприети нужните действия в защита на обществения интерес. Същият сигнал е изпратен и до Инспектората на МОСВ с искане за проверка.

Институциите срещу хората

След толкова много сигнали, проверки, наказателни постановления, размяна на писма с множество институции, а и след като съдът казва, че административният орган, тоест РИОСВ, трябва да предприеме мерки за защита на общественото здраве, Кремена Петрова си задава един въпрос: „Защо тази централа продължава да работи?“
И не само тя си го задава. 12 години той продължава да стои на дневен ред. А случилото се до момента показва ясно, че институциите не работят нито за хората, нито за обществения интерес. Един град и неговите жители са заложници на пълното безхаберие, на прехвърлянето на топката и на непоклатимостта на една централа, която продължава да работи независимо от установените нарушения и от факта, че наистина превръща града в помийна яма. 
Институциите сякаш демонстрират колко незначителни са хората и техните проблеми. В същото време обаче Кремена Петрова казва, че не може да обвиняваме институциите, че работят по инерция. Правят го заради апатията на хората, които им позволяват да не работят в техен интерес и да се държат като господари. В мига, когато това се промени, има надежда, убедена е Кремена, която въпреки десетилетната битка  не спира да изисква, да търси решение на проблемите и да задава постоянно въпроси. Колкото повече хора отстояват правата си, толкова по-добре ще работят институциите. И затова е крайно време не просто да си говорим как в Нова Загора вони, колко е непоносима и вредна миризмата, а да действаме и търсим отговорност от всички, които имат отношение по случая. В противен случай и след още 10 години ще продължаваме да питаме, защо въпреки нарушенията, централата за биогаз продължава да работи, а градът продължава да вони.

Автор на текста: Гергана Караилиева

Искате ли да помогнете на жителите на град Нова Загора? Подпишете се в подкрепа!